Нов коледен хит от Джени Хейл
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
КОЛЕДА КРАЙ КАМИНАТА
от
Джени Хейл
Авторка на „ Всичко стартира на Коледа “, „ У дома за Коледа “ и „ Винаги ще има Коледа “
размер: 272 стр.
Цена 16,95 лева
ISBN 978-954-26-2192-8
Превод Дори Габровска
Приказна история за вълшебството на Коледа и шанса да получиш подаръка, за който постоянно си мечтал
Очаквайте „ Коледа край камината “ на 18 октомври!
За авторката
Джени Хейл написа летни и коледни романи . През 2017 година Hallmark Channel приспособява книгата й „ У дома за Коледа “ в пълнометражен филм.
На топъл банкет у нас се радват и останалите заглавия на писателката – „ Всичко стартира на Коледа “ и „ Винаги ще има Коледа “, както и трите летни романа „ Лято край Брега на светулките “, „ Къща край брега на светулките “ и „ Лято край морето “.
В извънредно изявление за предаването на БНР „ Нощен Хоризонт “ Джени Хейл споделя:
Като дете живеех с мисълта, че порастваш, намираш си работа, която харесваш като цяло, ставаш родител. Вече като стара открих, че ми харесва да преподавам и че го върша добре. Бях начална учителка в продължение на 18 години. И внезапно в главата ми се появи концепцията да напиша книга. Реших да го направя. Нямах доста опит в това. Ето за какво започнах да се интересувам от процеса на писане на една книга. Така стартира моята нова кариера, която се разви дотолкоз, че стопирах да преподавам.
Понякога хората си споделят: „ О, би трябвало да напиша книга, да направя това или това “, без да мислят, че в действителност могат да реализират това, което желаят. Според мен тази е повода хората да не следват фантазиите си – тъй като не считат, че е допустимо. Аз обаче съм уверена, че всичко е допустимо. За тези, които са подготвени да положат задоволително старания.
Тази убеденост Джени Хейл вплита и в своите романи. С наближаването на коледния сезон ИК „ Хермес “ ще зарадва почитателите с новата й книга – „ Коледа край камината “. Една приказна история за вълшебството на Коледа и шанса да получиш подаръка, за който постоянно си мечтал.
За книгата
За Лайла, която е изгубила родителите си, коледните празници са най-тежкият и уединен интервал. Тази година обаче тя ще посрещне празника с най-хубавите си приятелки в кокетни вили посред заснежените скатове на Тенеси. Но предстоящата зимна приказка се оказва мираж – градчето е скучно и съвсем безлюдно, а вилите са занемарени. Момичетата се двоумят дали да не анулират резервацията си, само че сърце не им дава да разочароват собственичката, благата вдовица Елинор. Затова се залавят да вдъхнат нов живот и коледен дух на вилите.
Налага се приятелките на Лайла да си тръгнат прибързано, само че тя остава, с цел да довърши реновирането. А и по този начин ще има опция да опознае Тео, грубия и високомерен притежател на локалното кафене. Младата жена обаче е заинтригувана да разбере какво се крие под непроницаемата му осанка. Дали тази година най-сетне няма да получи подаръка, за който постоянно е мечтала? Защото на Коледа се случват чудеса, задоволителна е единствено щипка магия, чаша парещ ябълков сайдер край камината и някой, който да целунеш под имела.
Откъс
Втора глава
Навигацията заяви, че са пристигнали, и Лайла спря волвото си пред основната постройка. Всички безмълвно се заоглеждаха.
– Да не сме завили в неверна посока? – попита Шарлът, до момента в който девойките продължаваха да се взират в грозната вила.
Лайла изгаси мотора и четирите слязоха от колата. Мълчаха слисани, до момента в който опитваха да асимилират обстоятелството, че основната къща и вилите в близост нямаха нищо общо със фотосите в интернет.
– Къде е… внушителният вход със стъпалата? – попита Пайпър и уточни две талпи, покрити от плевели, които водеха към килната веранда, чиито дъски тук-там бяха прогнили, а на други – напряко липсваха. Единият прозорец до входната врата беше пукнат и залепен с лента, с цел да не паднат частите стъкло в къщата. Кафявите рамки на прозорците бяха напукани и обезверено се нуждаеха от шкурене и боядисване.
– Собственичката ми писа в един от имейлите, че фотосите в уеб страницата са малко остарели и би трябвало да качи нови, само че не ми хрумна, че те въобще не отразяват положението на имота… Много скърбя – заприказва Лайла, извънредно сконфузена. Тя беше разкрила това място и го беше резервирала. Току-що се бяха отърсили от странното посещаване в кафенето. Градчето беше симпатично, само че несъмнено нямаше с какво да запълни времето им за цяла седмица, а в този момент и това място, което се разпадаше.
– Не би могла да знаеш – опита да я успокои Пайпър.
– Плащаме за това с изкарани с труд пари?! – Еди махна към вилата с тъмно изражение, като че ли искаше да подчертае тъжната линия на заскрежените шубраци, едвам оживели в лехата. – Ще вляза и ще желая да ни върнат парите. Предпочитам да се прибера в Нашвил и да отседна в хотел, където да пия шампанско по двайсет $ чашата в бара на последния етаж. Няма метод да си прекараме ваканцията в тези условия.
Еди се качи по талпите, като се олюля на едното клатещо се ходило, а останалите я последваха. Събраха се пред вратата и Еди почука. Никой не отговори и тя почука по-силно, въздишайки обезверено.
Вратата най-сетне се отвори и Еди тъкмо отвори уста да каже нещо, само че се спря.
Старица с блага усмивка и ясни зелени очи стоеше отсреща им, очевидно очарована да ги види. Тя притисна длани към едрите си гърди и надникна към тях боязливо, съвсем просълзена.
– Здравейте – поздрави топло тя, а една пъстра котка мина сред краката ѝ, измърка и скочи от верандата, след което се шмугна някъде из двора. – Аз съм Елинор Файнли. Толкова се веселя, че дойдохте. Доста се постарах да подготвя всичко за вас. Само да си взема палтото и ще ви покажа вашата вила. – Тя ги предложения с жест да влязат. – Влезте, не стойте на този ужасяващ мраз.
Лайла влезе първа. Вътре не беше изключително по-топло, в сравнение с на открито, макар огъня в остарялата каменна камина. До нея имаше тапицирано кресло, на облегалката му – отворена книга и очила за четене, а на седалката – захвърлено на топка одеяло. Интериорът беше обичаен за подобен вид вили – напълно от дърво, с прелестен селски сексапил, само че декоративните възглавнички бяха очевидно овехтели и нямаше и диря от коледна декорация. Какво му ставаше на този град? Никой ли не празнуваше Коледа?
– Какво ще вършим? – прошепна Пайпър на Лайла. – Жената наподобява толкоз щастлива, че сме пристигнали. – Изражението ѝ подсещаше на Лайла за дете, което умолява за нещо родителите си, единствено че в този момент и тя самата се чудеше какво да вършат. – Можем да се разходим по екопътеките и да научим за историята на региона.
Лайла сви плещи и погледна Еди.
Еди се засмя безшумно на неуместната обстановка, подвигна ръце във въздуха и разгласи:
– Нямам никаква визия.
– Хайде първо да погледнем нашата вила – прошепна Шарлът. – Като останем уединено, ще решим какво да вършим. – После им направи знак да замълчат, тъй като Елинор се появи откъм коридора, облечена с палто и шапка и стиснала връзка ключове.
Старицата нахлузи чифт ботуши, които стояха край вратата.
– Последвайте ме – сподели тя и се насочи на открито. – Внимавайте къде стъпвате – предизвести ги, като прескочи една счупена дъска. – Смятам да викна някого да поправи верандата, щом времето се стопли.
Във вилата имаше доста повече за ремонт от счупените дъски на верандата, само че Лайла ѝ се усмихна общително.
– Много се вълнуваме за екопътеките – разгласи тя, като се стараеше да звучи бодро.
– О, скърбя, миличка – сподели Елинор. – Затворени са поради многото нападали клони.
– Всички пътеки ли? – попита Еди.
– Имаше мощна стихия преди към година… – добави Елинор.
– Преди година? – Еди изгледа останалите.
Шарлът я сръга леко, беше ѝ жалост за старицата.
– Да – удостовери Елинор. – Сега по тях може да се разхожда единствено котаракът ми, Пресли.
– На Елвис ли е кръстен? – попита Пайпър.
– Всъщност, да. Покойният ми брачен партньор го откри като малко котенце, беше се свило на топка в ботуша му, останал инцидентно извън, до входната врата. Бяха хубави ботуши, сини, от велур – добави усмихната.
Прекосиха заледения двор и се насочиха към една от вилите по стръмна пътека. Щом стигнаха до горе, Лайла едвам откъсна взор от панорамата, която се разкри пред нея. Виждаше града долу в ниското и безкрайните хълмове, които го обграждаха. Затрупани от прясно навалелия сняг, те блестяха под лъчите на слънцето, пробило облаците за миг. Верандата на тази вила най-малко беше здрава и от двете страни на входната врата имаше по един клатещ се стол от ратан. Дотук добре.
Елинор отключи вратата, отвори я и подаде ключовете на Лайла.
Обзаведена в минималистичен жанр, тяхната вила беше чиста и подредена, за разлика от огромната. Жените обиколиха стаите и видяха кревати с идентични пухени завивки в синьо и жълто, отметнати леко, с цел да се видят изгладените безупречно чисти чаршафи.
– Видях, че си носите елха – означи Елинор с щастливо изражение. – Това се споделя празничен дух. – Тя сплете длани като за молитва и добави: – Много ще се веселя да я видя, откакто я украсите. – Тя си пое надълбоко мирис, като че ли децата ѝ преди малко са се върнали за ваканцията от колежа и къщата ѝ е цялостна, тъкмо както ѝ харесва. – Е, няма да ви лишавам повече време – съобщи тя с проточен южняшки акцент и отвори вратата. – Сама ще се изпратя. Ако нещо ви би трябвало, просто елате да ми кажете.
Щом Елинор си потегли, те се заеха да придвижват багажа си, както и всички коледни декорации, които носеха.
– Хей, Лайла – извика Пайпър, като остави една кутия на пода в хола. – Вече съм приготвила плънката за хлебчетата с ябълки и канела.
– Нямам самообладание да ги опитам. – Лайла стоеше в кухнята и топлеше ръцете си. – Да ги създадем тази вечер. – Лайла обожаваше рецептата на Пайпър. Приятелката ѝ намазваше тънки хлебчета с масло, канела и захар и след това ги поръсваше със специфичната си плънка за ябълков къс, преди да ги запече, с цел да станат хрупкави.
– Плънката е в хладилната чанта до теб, а хлябът е в пазарската чанта до нея. Не желаете ли да спрем за малко и да се постоплим? Трябва единствено да поръсим хлебчетата с плънката и да ги пъхнем под грила ей там. – Тя уточни към плота зад Лайла.
– Разбира се – съгласи се Лайла, удовлетворена, че ваканцията им стартира. Щяха да си похапват сладки, да пият кафе и какао и да украсяват като побъркани. Обожаваше тези моменти с обичаните си хора. За нея Коледата беше сложен интервал, откогато загуби татко си, само че тези ваканции разсейваха тъгата ѝ.
– Супер! Само да вземем последните неща от колата.
Лайла изми замръзналите си ръце, взе контейнера с плънката и отвори капака. Пайпър беше настъргала ябълки и ги беше заляла с превъзходен сос. Канелата и индийското орехче миришеха необикновено. Лайла огледа кухнята, търсейки принадлежности и тави. Когато откри нужното, извади плоските хлебчета, поръси ги с ябълковата плънка и ги пъхна в дребния грил върху плота, като натисна копчето му за включване. Но когато опита да настрои температурата, откри, че регулаторът не работи.
– Ще би трябвало да ги надзиравам – разгласи тя на останалите, когато влязоха и Еди затвори вратата. – Работи единствено на една степен и не желая да изгорят. Някой желае ли чаша кафе, по този начин и по този начин ще заставам тук, мога да направя.
Пайпър, Еди и Шарлът стопираха това, с което се занимаваха, и подвигнаха ръце, което разсмя Лайла.
– Добре, тогава четири кафета идват.
– Нося течен карамел за кафето – заяви въодушевено Шарлът. – И бита сметана.
– Идеално. – Лайла щракна ключа на кафе машината. Лампичката не светна, тъй че тя ревизира щепсела и кабела. – Май кафе машината е счупена, само че ще измисля нещо.
Налагаше се да импровизира. Взе една тенджера и я изпълни с вода, след което я загря на котлона. Смяташе да направи нещо като френска преса с кошничката и филтъра от кафе машината и горещата вода. Докато хлебчетата се запичаха, а водата завираше, тя ревизира останалите електроуреди. Отвори хладилника и с голямо облекчение откри, че е чист и работи, огромната фурна и котлоните също работеха. – Малките електроуреди не са върхът, само че можем да изкараме една седмица с наличното – сподели тя, изпълнена с вяра. – Просто би трябвало да прибавим малко коледно въодушевление във вилата. Нещо срещу да поставим малко повече изпитание?
Всички бяха съгласни.
– Определено е надалеч от лукса – продължи Лайла, – само че нямаме кой знае какви разновидности в близост. И не мога с леко сърце да отчайвам Елинор – видяхте какъв брой беше щастлива, че сме пристигнали.
– Можем да извлечем оптималното от това, с което разполагаме.
Шарлът отиде в ъгъла на дневната и спря до каменната камина, която се издигаше чак до покрития с греди свод на тавана.
– Мисля, че това място просто се нуждае от малко искра. Да внесем елхата. А след това можем да създадем фамозните си коледни шоколадчета с мента!
– Да! – съгласи се Пайпър. – Да приготвим кошничка за Елинор с коледни сладки и няколко от сапуните ми? Съдейки по типа ѝ, когато ни посрещна, няма да ѝ пристигна зле малко разведряване.
Лайла си намерения, че целият град се нуждаеше от малко искра и разведряване.
п редставя
КОЛЕДА КРАЙ КАМИНАТА
от
Джени Хейл
Авторка на „ Всичко стартира на Коледа “, „ У дома за Коледа “ и „ Винаги ще има Коледа “
размер: 272 стр.
Цена 16,95 лева
ISBN 978-954-26-2192-8
Превод Дори Габровска
Приказна история за вълшебството на Коледа и шанса да получиш подаръка, за който постоянно си мечтал
Очаквайте „ Коледа край камината “ на 18 октомври!
За авторката
Джени Хейл написа летни и коледни романи . През 2017 година Hallmark Channel приспособява книгата й „ У дома за Коледа “ в пълнометражен филм.
На топъл банкет у нас се радват и останалите заглавия на писателката – „ Всичко стартира на Коледа “ и „ Винаги ще има Коледа “, както и трите летни романа „ Лято край Брега на светулките “, „ Къща край брега на светулките “ и „ Лято край морето “.
В извънредно изявление за предаването на БНР „ Нощен Хоризонт “ Джени Хейл споделя:
Като дете живеех с мисълта, че порастваш, намираш си работа, която харесваш като цяло, ставаш родител. Вече като стара открих, че ми харесва да преподавам и че го върша добре. Бях начална учителка в продължение на 18 години. И внезапно в главата ми се появи концепцията да напиша книга. Реших да го направя. Нямах доста опит в това. Ето за какво започнах да се интересувам от процеса на писане на една книга. Така стартира моята нова кариера, която се разви дотолкоз, че стопирах да преподавам.
Понякога хората си споделят: „ О, би трябвало да напиша книга, да направя това или това “, без да мислят, че в действителност могат да реализират това, което желаят. Според мен тази е повода хората да не следват фантазиите си – тъй като не считат, че е допустимо. Аз обаче съм уверена, че всичко е допустимо. За тези, които са подготвени да положат задоволително старания.
Тази убеденост Джени Хейл вплита и в своите романи. С наближаването на коледния сезон ИК „ Хермес “ ще зарадва почитателите с новата й книга – „ Коледа край камината “. Една приказна история за вълшебството на Коледа и шанса да получиш подаръка, за който постоянно си мечтал.
За книгата
За Лайла, която е изгубила родителите си, коледните празници са най-тежкият и уединен интервал. Тази година обаче тя ще посрещне празника с най-хубавите си приятелки в кокетни вили посред заснежените скатове на Тенеси. Но предстоящата зимна приказка се оказва мираж – градчето е скучно и съвсем безлюдно, а вилите са занемарени. Момичетата се двоумят дали да не анулират резервацията си, само че сърце не им дава да разочароват собственичката, благата вдовица Елинор. Затова се залавят да вдъхнат нов живот и коледен дух на вилите.
Налага се приятелките на Лайла да си тръгнат прибързано, само че тя остава, с цел да довърши реновирането. А и по този начин ще има опция да опознае Тео, грубия и високомерен притежател на локалното кафене. Младата жена обаче е заинтригувана да разбере какво се крие под непроницаемата му осанка. Дали тази година най-сетне няма да получи подаръка, за който постоянно е мечтала? Защото на Коледа се случват чудеса, задоволителна е единствено щипка магия, чаша парещ ябълков сайдер край камината и някой, който да целунеш под имела.
Откъс
Втора глава
Навигацията заяви, че са пристигнали, и Лайла спря волвото си пред основната постройка. Всички безмълвно се заоглеждаха.
– Да не сме завили в неверна посока? – попита Шарлът, до момента в който девойките продължаваха да се взират в грозната вила.
Лайла изгаси мотора и четирите слязоха от колата. Мълчаха слисани, до момента в който опитваха да асимилират обстоятелството, че основната къща и вилите в близост нямаха нищо общо със фотосите в интернет.
– Къде е… внушителният вход със стъпалата? – попита Пайпър и уточни две талпи, покрити от плевели, които водеха към килната веранда, чиито дъски тук-там бяха прогнили, а на други – напряко липсваха. Единият прозорец до входната врата беше пукнат и залепен с лента, с цел да не паднат частите стъкло в къщата. Кафявите рамки на прозорците бяха напукани и обезверено се нуждаеха от шкурене и боядисване.
– Собственичката ми писа в един от имейлите, че фотосите в уеб страницата са малко остарели и би трябвало да качи нови, само че не ми хрумна, че те въобще не отразяват положението на имота… Много скърбя – заприказва Лайла, извънредно сконфузена. Тя беше разкрила това място и го беше резервирала. Току-що се бяха отърсили от странното посещаване в кафенето. Градчето беше симпатично, само че несъмнено нямаше с какво да запълни времето им за цяла седмица, а в този момент и това място, което се разпадаше.
– Не би могла да знаеш – опита да я успокои Пайпър.
– Плащаме за това с изкарани с труд пари?! – Еди махна към вилата с тъмно изражение, като че ли искаше да подчертае тъжната линия на заскрежените шубраци, едвам оживели в лехата. – Ще вляза и ще желая да ни върнат парите. Предпочитам да се прибера в Нашвил и да отседна в хотел, където да пия шампанско по двайсет $ чашата в бара на последния етаж. Няма метод да си прекараме ваканцията в тези условия.
Еди се качи по талпите, като се олюля на едното клатещо се ходило, а останалите я последваха. Събраха се пред вратата и Еди почука. Никой не отговори и тя почука по-силно, въздишайки обезверено.
Вратата най-сетне се отвори и Еди тъкмо отвори уста да каже нещо, само че се спря.
Старица с блага усмивка и ясни зелени очи стоеше отсреща им, очевидно очарована да ги види. Тя притисна длани към едрите си гърди и надникна към тях боязливо, съвсем просълзена.
– Здравейте – поздрави топло тя, а една пъстра котка мина сред краката ѝ, измърка и скочи от верандата, след което се шмугна някъде из двора. – Аз съм Елинор Файнли. Толкова се веселя, че дойдохте. Доста се постарах да подготвя всичко за вас. Само да си взема палтото и ще ви покажа вашата вила. – Тя ги предложения с жест да влязат. – Влезте, не стойте на този ужасяващ мраз.
Лайла влезе първа. Вътре не беше изключително по-топло, в сравнение с на открито, макар огъня в остарялата каменна камина. До нея имаше тапицирано кресло, на облегалката му – отворена книга и очила за четене, а на седалката – захвърлено на топка одеяло. Интериорът беше обичаен за подобен вид вили – напълно от дърво, с прелестен селски сексапил, само че декоративните възглавнички бяха очевидно овехтели и нямаше и диря от коледна декорация. Какво му ставаше на този град? Никой ли не празнуваше Коледа?
– Какво ще вършим? – прошепна Пайпър на Лайла. – Жената наподобява толкоз щастлива, че сме пристигнали. – Изражението ѝ подсещаше на Лайла за дете, което умолява за нещо родителите си, единствено че в този момент и тя самата се чудеше какво да вършат. – Можем да се разходим по екопътеките и да научим за историята на региона.
Лайла сви плещи и погледна Еди.
Еди се засмя безшумно на неуместната обстановка, подвигна ръце във въздуха и разгласи:
– Нямам никаква визия.
– Хайде първо да погледнем нашата вила – прошепна Шарлът. – Като останем уединено, ще решим какво да вършим. – После им направи знак да замълчат, тъй като Елинор се появи откъм коридора, облечена с палто и шапка и стиснала връзка ключове.
Старицата нахлузи чифт ботуши, които стояха край вратата.
– Последвайте ме – сподели тя и се насочи на открито. – Внимавайте къде стъпвате – предизвести ги, като прескочи една счупена дъска. – Смятам да викна някого да поправи верандата, щом времето се стопли.
Във вилата имаше доста повече за ремонт от счупените дъски на верандата, само че Лайла ѝ се усмихна общително.
– Много се вълнуваме за екопътеките – разгласи тя, като се стараеше да звучи бодро.
– О, скърбя, миличка – сподели Елинор. – Затворени са поради многото нападали клони.
– Всички пътеки ли? – попита Еди.
– Имаше мощна стихия преди към година… – добави Елинор.
– Преди година? – Еди изгледа останалите.
Шарлът я сръга леко, беше ѝ жалост за старицата.
– Да – удостовери Елинор. – Сега по тях може да се разхожда единствено котаракът ми, Пресли.
– На Елвис ли е кръстен? – попита Пайпър.
– Всъщност, да. Покойният ми брачен партньор го откри като малко котенце, беше се свило на топка в ботуша му, останал инцидентно извън, до входната врата. Бяха хубави ботуши, сини, от велур – добави усмихната.
Прекосиха заледения двор и се насочиха към една от вилите по стръмна пътека. Щом стигнаха до горе, Лайла едвам откъсна взор от панорамата, която се разкри пред нея. Виждаше града долу в ниското и безкрайните хълмове, които го обграждаха. Затрупани от прясно навалелия сняг, те блестяха под лъчите на слънцето, пробило облаците за миг. Верандата на тази вила най-малко беше здрава и от двете страни на входната врата имаше по един клатещ се стол от ратан. Дотук добре.
Елинор отключи вратата, отвори я и подаде ключовете на Лайла.
Обзаведена в минималистичен жанр, тяхната вила беше чиста и подредена, за разлика от огромната. Жените обиколиха стаите и видяха кревати с идентични пухени завивки в синьо и жълто, отметнати леко, с цел да се видят изгладените безупречно чисти чаршафи.
– Видях, че си носите елха – означи Елинор с щастливо изражение. – Това се споделя празничен дух. – Тя сплете длани като за молитва и добави: – Много ще се веселя да я видя, откакто я украсите. – Тя си пое надълбоко мирис, като че ли децата ѝ преди малко са се върнали за ваканцията от колежа и къщата ѝ е цялостна, тъкмо както ѝ харесва. – Е, няма да ви лишавам повече време – съобщи тя с проточен южняшки акцент и отвори вратата. – Сама ще се изпратя. Ако нещо ви би трябвало, просто елате да ми кажете.
Щом Елинор си потегли, те се заеха да придвижват багажа си, както и всички коледни декорации, които носеха.
– Хей, Лайла – извика Пайпър, като остави една кутия на пода в хола. – Вече съм приготвила плънката за хлебчетата с ябълки и канела.
– Нямам самообладание да ги опитам. – Лайла стоеше в кухнята и топлеше ръцете си. – Да ги създадем тази вечер. – Лайла обожаваше рецептата на Пайпър. Приятелката ѝ намазваше тънки хлебчета с масло, канела и захар и след това ги поръсваше със специфичната си плънка за ябълков къс, преди да ги запече, с цел да станат хрупкави.
– Плънката е в хладилната чанта до теб, а хлябът е в пазарската чанта до нея. Не желаете ли да спрем за малко и да се постоплим? Трябва единствено да поръсим хлебчетата с плънката и да ги пъхнем под грила ей там. – Тя уточни към плота зад Лайла.
– Разбира се – съгласи се Лайла, удовлетворена, че ваканцията им стартира. Щяха да си похапват сладки, да пият кафе и какао и да украсяват като побъркани. Обожаваше тези моменти с обичаните си хора. За нея Коледата беше сложен интервал, откогато загуби татко си, само че тези ваканции разсейваха тъгата ѝ.
– Супер! Само да вземем последните неща от колата.
Лайла изми замръзналите си ръце, взе контейнера с плънката и отвори капака. Пайпър беше настъргала ябълки и ги беше заляла с превъзходен сос. Канелата и индийското орехче миришеха необикновено. Лайла огледа кухнята, търсейки принадлежности и тави. Когато откри нужното, извади плоските хлебчета, поръси ги с ябълковата плънка и ги пъхна в дребния грил върху плота, като натисна копчето му за включване. Но когато опита да настрои температурата, откри, че регулаторът не работи.
– Ще би трябвало да ги надзиравам – разгласи тя на останалите, когато влязоха и Еди затвори вратата. – Работи единствено на една степен и не желая да изгорят. Някой желае ли чаша кафе, по този начин и по този начин ще заставам тук, мога да направя.
Пайпър, Еди и Шарлът стопираха това, с което се занимаваха, и подвигнаха ръце, което разсмя Лайла.
– Добре, тогава четири кафета идват.
– Нося течен карамел за кафето – заяви въодушевено Шарлът. – И бита сметана.
– Идеално. – Лайла щракна ключа на кафе машината. Лампичката не светна, тъй че тя ревизира щепсела и кабела. – Май кафе машината е счупена, само че ще измисля нещо.
Налагаше се да импровизира. Взе една тенджера и я изпълни с вода, след което я загря на котлона. Смяташе да направи нещо като френска преса с кошничката и филтъра от кафе машината и горещата вода. Докато хлебчетата се запичаха, а водата завираше, тя ревизира останалите електроуреди. Отвори хладилника и с голямо облекчение откри, че е чист и работи, огромната фурна и котлоните също работеха. – Малките електроуреди не са върхът, само че можем да изкараме една седмица с наличното – сподели тя, изпълнена с вяра. – Просто би трябвало да прибавим малко коледно въодушевление във вилата. Нещо срещу да поставим малко повече изпитание?
Всички бяха съгласни.
– Определено е надалеч от лукса – продължи Лайла, – само че нямаме кой знае какви разновидности в близост. И не мога с леко сърце да отчайвам Елинор – видяхте какъв брой беше щастлива, че сме пристигнали.
– Можем да извлечем оптималното от това, с което разполагаме.
Шарлът отиде в ъгъла на дневната и спря до каменната камина, която се издигаше чак до покрития с греди свод на тавана.
– Мисля, че това място просто се нуждае от малко искра. Да внесем елхата. А след това можем да създадем фамозните си коледни шоколадчета с мента!
– Да! – съгласи се Пайпър. – Да приготвим кошничка за Елинор с коледни сладки и няколко от сапуните ми? Съдейки по типа ѝ, когато ни посрещна, няма да ѝ пристигна зле малко разведряване.
Лайла си намерения, че целият град се нуждаеше от малко искра и разведряване.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ